Традиционната и доста клиширана представа за Швеция включва дългокраки руси момичета, Пипи Дългото чорапче, Волво и АББА. Ако поразширим списъка, вероятно ще се появят шведската стомана, ония, лошите футболисти, които ни откраднаха бронза през 94-та и шведските криминалета. А после? Списъкът може да бъде доста дълъг – шведски дизайн – изчистен, елегантен и минималистичен; шведска кухня (да, има я!), шведското кралско семейство, Златан Ибрахимович, острови, море, лодки, риба, своенравно лято и много, много светлина.
Преподавател съм по шведски език в специалността Скандинавистика в СУ „Климент Охридски“ от самото ѝ начало преди 25 години, а също преводач и редактор. Когато навлязох във водите на скандинавистиката, не знаех какъв различен, богат и интересен свят ще се открие пред мен.
През годините, от живи срещи, пътувания и книги научих, че шведите всъщност са безкрайно любезни, но доста срамежливи хора, които трудно допускат непознати в личния си периметър. Затова пък поканят ли те в него, то е до живот. Тогава разбираш колко много уважават личната свобода и личния избор. Затова са склонни лесно да изоставят предразсъдъците и да приемат различния.
Разбираш колко привилегировани се чувстват да живеят в страна с висок стандарт и ясни правила, затова усещат искрена необходимост да помагат на хора, които нямат този късмет.
Няма как на човек да не му направи впечатление и колко специално е отношението на шведите към уюта, към светлината и към дома.
Влажната, мрачна и неприветлива есен, а след нея и дългата обезкуражаваща зима те преодоляват с това, което наричат „mys“ – непреводимо понятие, което обаче задължително включва уют, топлина, запалени свещи, проста, “вредна”, но вкусна храна (такос и чипс са предпочитани, напук на всички препоръки за здравословно хранене, последвани от обилно количество бонбони!).
Петъчният mys се е превърнал в традиция за много семейства, които облечени в меки и удобни mys дрехи се събират на дивана пред телевизора – простичък начин за разтоварване от седмичния стрес и приятно общуване с най-близките. Не съм чувала в друг език да има глагол „уютвам“, но на шведите много им отива.
Светлината е това, което белязва много от празниците на шведите, та дори и ежедневието им. Затова домовете през студените месеци са осеяни с фенери и свещи, а животът през лятото е във възможно най-голяма степен изнесен на открито.
Денят на лятното слънцестоене – празникът Midsommar също е свързан със светлината, този път несекващата слънчева светлина, която отприщва въодушевление и радост. Третия петък на юни градовете опустяват. Хората се отправят на село сред природата, която тъкмо е избухнала в пъстроцветна еуфория и ѝ се отдават безрезервно. Без да бъде официален празник или ден, натоварен с политически или социални послания, или пък точно затова, най-дългият ден в годината е най-любимия празник на всички.
Празник на първичното, на сливането с природата, на добрата храна и доброто настроение. Денят и нощта минават в песни и танци около украсения със зеленина и цветя стълб, игри и забавления. На път за вкъщи момичетата трябва да наберат седем вида цветя, да ги сложат под възглавницата си, така ще сънуват бъдещия си съпруг. И независимо от това, че масите са на открито, всичко е аранжирано и поднесено със стил и финес – от чашите за алкохол, до последната салфетка или клечка за зъби.
Е, напълно възможно е в този ден да гърми и трещи, от небето да се лее порой, но това рядко помрачава доброто настроение, особено след споменатите добри питиета.
Сред природата или у дома, празниците на щведите са винаги уютни и събират семействата и много, много приятели. В последните дни на август те отбелязват началото на лова на раци. В продължение на столетия раците са били храна за малцина избрани, затова и популярността на празника е била далеч от днешната. Но през втората половина на 19 век този празник се разпространява и сред средната класа, а в наши дни се празнува масово. Весели хартиени фенери с нарисувана усмихната луна осветяват празничната маса, а съдовете, чашите, салфетките, дори специалните хартиени лигавници са декорирани със забавни рисунки на раци. Правилата на строгия етикет в този ден отстъпват – яденето с ръце и шумното сърбане са позволени, иначе удоволствието се губи. Това явно също е начин да се почувстваш по-комфортно, да редуцираш стреса и да се забавляваш без задръжки.
Храната е част от представата за уют на скандинавците. В опит да представим Швеция от един непознат ъгъл, преди две години в специалност Скандинавистика направихме проект, финансиран от Шведския институт (www.si.se), посветен на шведската и българската кухня. Резултатът беше една двуезична готварска книга, в която са показани класически ястия от двете кухни. Рецептите бяха приготвени от студенти-скандинависти, под ръководството на шведски професионален готвач и са съобразени с продуктите, предлагани на българския пазар.
Едва ли са много тези, които знаят, че един от най-големите и обичани зимни празници в Швеция е на 13 декември – денят на Света Лусия. Как точно тъмнокосата неаполитанската светица Лучия е достигнала севера и се е превърнала в олицетворение на светлината, няма еднозначен отговор. Но е факт, че в цялата страна – в домове, училища, детски градини, болници, старчески домове, в бизнес и административни центрове и къде ли още не, на 13 декември се организира шествие, водено от момиче, облечено в бяло, с корона от запалени свещи на главата.
Тя внася светлина в домовете и сърцата на хората, и разпръсква мрака, който от месеци е стегнал страната в здрава прегръдка. Заедно със Света Лусия в домовете нахлува уханието на греяно вино с канела, кардамон и карамфил, джинджифилови курабийки и кифлички с шафран. А за да бъде съвсем в крак с времето и разноликото шведско общество, Лусия вече не е задължително русокоса и с бяла кожа, а напоследък се чуват гласове, че няма нужда да бъде и момиче.
В един свой хумористичен разказ шведският журналист и писател Херман Линдквист разказва за „летния швед“ и „зимния швед“. Първият се ражда в нощта на 30 април срещу 1 май, Валпургиевата нощ, облича светлите летни дрехи, обува сандалите и отваря вратите за лятото. Вторият застъпва в края на август, слага шал и шапка и запалва свещите в дома си. Но както и горните примери показват, и двамата еднакво се стремят към уют и красота, споделени със семейството и приятелите.
Веселина Георгиева