Преди седмица КОРДЕЛЛА представи своята нова серия от колекционерски подаръци. Някои от колегите бяха убедени, че те ще бъдат оценени само от запалени колекционери, други защитаваха тезата, че това е универсален подарък, и че всеки голям колекционер е тръгнал от случайна находка или подарен колекционерски албум… Независимо от различието в позициите, бяхме единодушни, че това са стойностни и оригинални подаръци, които ще стимулират въображението и развиват здравословното любопитство.
Защото да колекционираш означава да опознаваш света. Да го осмисляш, преживяваш, подреждаш грижливо в единна, съвършена хармония. Всеки предмет е нищо без историята, която носи и всяка история е особен вид жажда за живот и преклонение пред живота на другите.
Във всеки колекционер живее едно дете – любопитно, търсещо, творящо. Защото във всяка колекция се преплитат миналото и бъдещето, духовното и рационалното, личното и общото, винаги в търсене на една мечтана хармонична завършеност.
Колекционерите са интересни, интелигентни и екстравагантни хора, които могат с часове да разказват за своята любов, увличайки ви в историята на собствения си живот – колекционерството. Представяме ви интервю с Александър Андреевич Добровински – не само един от най-известните адвокати в Русия, но и един от най-страстните колекционери в страната. Неговото интервю ни заинтригува като една от най- искрените и емоционални дисекции на колекционерската страст.
“Александър Андреевич, вие събирате вече петата си сериозна колекция. Кое преобладава като мотивация – дали това хоби е страст или по-скоро разумно увлечение?
– Първо искам да поясня, че това е петата ми колекция с музеен размер. Покрай тези пет колекции се случиха още много други неща.
Аз никога не съм имал разумни увлечения – нито при жените, нито при колекциите. Имах приятел /за съжаление вече покойник/, забележителен колекционер и човек, когото много обичах – Соломон Абрамович Шустер, един от най-значителните колекционери на поствоенна Русия. Той някога ми подари прекрасната фраза – той ми каза: „Саша, вие трябва да изберете за себе си как да избирате – с очите или с ушите“. И беше напълно прав. Винаги съм избирал само с очите си и никога с ушите си. Всяка колекция, която се е случвала в моя живот започва по един и същи начин – харесват ми някакви неща и аз започвам да ги събирам. Минава известно време и те стават модерни. Не зная защо. А когато съм ги купувал, те са били ненужни и всички приятели ми се присмиваха за това.
В основата на повечето ми колекции са куриозни случки. Например порцелановата ми колекция започна с това, че отивах на гости и трябваше нещо да подаря. Влязох в един антикварен магазин и купих някакво уродливо човеченце – не беше дори ясно дали е момче или момиче, такова смешно същество. И вече бях готов да го отнеса като сувенир на тези чужденци, с които имах уговорка за вечеря. Но вечерта дойдоха някакви приятели и започнаха да разказват анекдоти, вдъхновени от фигурката, която стоеше на масата ми. И ми стана жал да я дам… така започна една невиждана порцеланова колекция!
Вие оценявате ли хобито си като инвестиционна дейност?
– За мен това е като да отидеш в казиното, за да направиш малко пари. Не, никога не съм гледал на колекционерството си като на инвестиция. Събирайки разни неща аз не мисля за това колко те струват. Но настъпва деня, в който от всички отделни неща се ражда Колекция. Случвало се е, понякога колекцията да ме препълни, да излезе от определените рамки – и аз разбирайки, че не мога да събера всичко по света се уморявам. В живота си съм продал няколко много сериозни колекции. И съм ги продал, разбира се, с огромен марж на печалба в сравнение с покупката. На мен ми се отдаваше по някакъв начин, всеки път, да предвидя какво ще се търси и цени, какво ще бъде модно след известно време. Даже неща, които съм купил преди тридесет години ще дочакат своето време.
Вашето колекционерство не започва в Русия…
– Да, аз живях дълго време в чужбина. Там започнах своята колекция от руска милитаристика. Събрах около две хиляди предмета – една огромна колекция. Но се уморих от нея. След промените се върнах и започнах да купувам неща тук в Русия, но се сблъсках с огромно количество добре направени фалшификати. Направо се изплаших, защото започнах да се затруднявам да различавам истинските от подправените вещи. И когато осъзнах това, продадох колекцията.
При избора на предмети за колекциите доверявате ли се на мнението на експерти, консултанти или предимно на собствените си усещания и познания?
– Аз, разбира се, говоря с консултанти и колеги – колекционери, просто защото ми е интересно. Моето колекционерство е забележителна част от моя живот, без която не си се представям. Всичко, което виждате тук, на вилата ми – все неодушевени предмети, които чувстваш и осъзнаваш, но с тях не можеш да комуникираш. Но когато дойдат моите приятели и колеги, когато започнем да говорим за тях, аз им разказвам за тези вещи и виждам в очите им увлечение, виждам страст! Ето това е щастието в колекционерството. В общуването със съмишленици, това е моето колекционерско щастие. Защото най-главното в живота е общуването между хората. Пикът на това общуване, разбира се, е любовта. Но колекционерството е част от любовта, увлечение, което споделяш с човека, на когото разказваш. Общувайки с изкуствоведи, специалисти, колекционери аз получавам голямо удоволствие. Дори когато ми кажат, че не съм прав и съм купил някаква пълна глупост.
Вярвате ли, че вещите носят нещо от предишните си собственици? Имат ли собствена енергия? Или се ръководите от чисто естетически принципи?
– Ето погледнете тук плаката на «Закованная фильмой», нарисуван от Маяковски. На плаката се вижда цялата любов и потресаващата история, която се случва бежду Лиля Брик и Маяковски.
Съвсем наскоро започна да се оформя една много интересна колекция с феноменални вещи, която нарекох Memorabilia – вещи с доказана история, които са принадлежали на известни хора. Започна с това, че купих часовник, който е принадлежал на крал Едуард VIII. Той и неговата съпруга американката Уолис Симпсън са символите на романтичната любов в първата половина на XX в.


вэгвтн
вэтгфэа
тнфэ
ьафхабф
нвафхвнах
фхнпэ прэйъфрф
нхф
аофахф
Най-интересен е надписът, който имитира собственоръчния почерк на американката. Тя, както е известно, е против абдикацията му, и пише там No excuse for going in the wrong direction. Easter 1939 /”Няма оправдание за избор на погрешна посока”, Великден 1939 г./. Когато се проведе аукциона за техните вещи, аз просто не успях да откъсна поглед от този часовник и този надпис. Малко след като го купих ми се обадиха от аукционната къща и казаха, че друг руснак ми предлага половин милион за него. После цената се увеличи до милион, но аз не го продадох – просто не мога.
Така започна Memorabilia. В тази колекция днес е бастунчето на Уинстън Чърчил, отличия на Анатолий Тарасов, най-великия треньор за всички времена на Русия. Повечето не съм ги купувал – подари ми ги /още не мога да повярвам на щастието си/ неговата дъщеря Татяна Тарасова – също легендарен треньор по фигурно пързаляне. За да купя архива на Любов Орлова и Григорий Александров се наложи да купя цяла една вила.
Кое от последните ви увлечения се очертава да се разрасне в голяма колекция?
– Плакатите. От киното и рекламата. Съветският и европейският плакат. Всичко до войната т.е. арт-деко… Сега има и друга вълна, заинтересувах се от западната мебел от двайсетте и трийсетте години на XX век. Фотография от средата на века, графика, книги… Купувам такива неща. Считам, че все още са недооценени. Както казах – за всяка вещ в моите колекции ще дойде време.”
Интервюто е взето от журналиста Митя Харшак и публикувано за пръв път в списание «Антиква» № 1, 2013. Публикуваме със съкращения.
фйѝъпэ ѝ„
„внаф га