Колекционерството е част от любовта

Преди седмица КОРДЕЛЛА представи своята нова серия от колекционерски подаръци. Някои от колегите бяха убедени, че те ще бъдат оценени само от запалени колекционери, други защитаваха тезата, че това е универсален подарък, и че всеки голям колекционер е тръгнал от случайна находка или подарен колекционерски албум… Независимо от различието в позициите, бяхме единодушни, че това са стойностни и оригинални подаръци, които ще стимулират въображението и развиват здравословното любопитство. 

Защото да колекционираш означава да опознаваш света. Да го осмисляш, преживяваш, подреждаш грижливо в единна, съвършена хармония. Всеки предмет е нищо без историята, която носи и всяка история е особен вид жажда за живот и преклонение пред живота на другите. 

Във всеки колекционер живее едно дете – любопитно, търсещо, творящо. Защото във всяка колекция се преплитат миналото и бъдещето, духовното и рационалното, личното и общото, винаги в търсене на една мечтана хармонична завършеност. 

Колекционерите са интересни, интелигентни и екстравагантни хора, които могат с часове да разказват за своята любов, увличайки ви в историята на собствения си живот – колекционерството. Представяме ви интервю с  Александър Андреевич Добровински – не само един от най-известните адвокати в Русия, но и един от най-страстните колекционери в страната. Неговото интервю ни заинтригува като една от най- искрените и емоционални дисекции на колекционерската страст.

Интериор от кабинета на Александър Добровински - голям руски колекционер

“Александър Андреевич, вие събирате вече петата си сериозна колекция. Кое преобладава като мотивация – дали това хоби е страст или по-скоро разумно увлечение?

– Първо искам да поясня, че това е петата ми колекция с музеен размер. Покрай тези пет колекции се случиха още много други неща.
Аз никога не съм имал разумни увлечения – нито при жените, нито при колекциите. Имах приятел /за съжаление вече покойник/, забележителен колекционер и човек, когото много обичах – Соломон Абрамович Шустер, един от най-значителните колекционери на поствоенна Русия. Той някога ми подари прекрасната фраза – той ми каза: „Саша, вие трябва да изберете за себе си как да избирате – с очите или с ушите“. И беше напълно прав. Винаги съм избирал само с очите си и никога с ушите си. Всяка колекция, която се е случвала в моя живот започва по един и същи начин – харесват ми някакви неща и аз започвам да ги събирам. Минава известно време и те стават модерни. Не зная защо. А когато съм ги купувал, те са били ненужни и всички приятели ми се присмиваха за това.

В основата на повечето ми колекции са  куриозни случки. Например порцелановата ми колекция започна с това, че отивах на гости и трябваше нещо да подаря. Влязох в един антикварен магазин и купих някакво уродливо човеченце – не беше дори ясно дали е момче или момиче, такова смешно същество. И вече бях готов да го отнеса като сувенир на тези чужденци, с които имах уговорка за вечеря. Но вечерта дойдоха някакви приятели и започнаха да разказват анекдоти, вдъхновени от фигурката, която стоеше на масата ми. И ми стана жал да я дам… така започна една невиждана порцеланова колекция!

Вие оценявате ли хобито си като инвестиционна дейност?

– За мен това е като да отидеш в казиното, за да направиш малко пари. Не, никога не съм гледал на колекционерството си като на инвестиция. Събирайки разни неща аз не мисля за това колко те струват. Но настъпва деня, в който от всички отделни неща се ражда Колекция. Случвало се е, понякога колекцията да ме препълни, да излезе от определените рамки – и аз разбирайки, че не мога да събера всичко по света се уморявам. В живота си съм продал няколко много сериозни колекции. И съм ги продал, разбира се, с огромен марж на печалба в сравнение с покупката. На мен ми се отдаваше по някакъв начин, всеки път, да предвидя какво ще се търси и цени, какво ще бъде модно след известно време. Даже неща, които съм купил преди тридесет години ще дочакат своето време.

Вашето колекционерство не започва в Русия…

– Да, аз живях дълго време в чужбина. Там започнах своята колекция от руска милитаристика. Събрах около две хиляди предмета – една огромна колекция. Но се уморих от нея. След промените се върнах и започнах да купувам неща тук в Русия, но се сблъсках с огромно количество добре направени фалшификати. Направо се изплаших, защото започнах да се затруднявам да различавам истинските от подправените вещи. И когато осъзнах това, продадох колекцията.

При избора на предмети за колекциите доверявате ли се на мнението на експерти, консултанти или предимно на собствените си усещания и познания?

– Аз, разбира се, говоря с консултанти и колеги – колекционери, просто защото ми е интересно. Моето колекционерство е забележителна част от моя живот, без която не си се представям. Всичко, което виждате тук, на вилата ми – все неодушевени предмети, които чувстваш и осъзнаваш, но с тях не можеш да комуникираш. Но когато дойдат моите приятели и колеги, когато започнем да говорим за тях, аз им разказвам за тези вещи и виждам в очите им увлечение, виждам страст! Ето това е щастието в колекционерството. В общуването със съмишленици, това е моето колекционерско щастие. Защото най-главното в живота е общуването между хората. Пикът на това общуване, разбира се, е любовта. Но колекционерството е част от любовта, увлечение, което споделяш с човека, на когото разказваш. Общувайки с изкуствоведи, специалисти, колекционери аз получавам голямо удоволствие. Дори когато ми кажат, че не съм прав и съм купил някаква пълна глупост.

Александър Добровински показва много рядък плакат, работа на Владимир Маяковски за филма «Закованная фильмой»

Вярвате ли, че вещите носят нещо от предишните си собственици? Имат ли собствена енергия? Или се ръководите от чисто естетически принципи?

– Ето погледнете тук плаката на «Закованная фильмой», нарисуван от Маяковски. На плаката се вижда цялата любов и потресаващата история, която се случва бежду Лиля Брик и Маяковски.

Съвсем наскоро започна да се оформя една много интересна колекция с феноменални вещи, която нарекох Memorabilia – вещи с доказана история, които са принадлежали на известни хора. Започна с това, че купих часовник, който е принадлежал на крал Едуард VIII. Той и неговата съпруга американката Уолис Симпсън са символите на романтичната любов в първата половина на XX в.

2013_12_25_dobrovinsky-5
Направен от злато, марка Картие, със слънчев часовник и компас.
Тук картинка на Часовник на Едуард VIII , подарен от съпругата му Уолис Симпсън, марка Картие, златен, с слънчев часовник и компас.
Часовник на Едуард VIII , подарен от съпругата му Уолис Симпсън

вэгвтн

вэтгфэа

тнфэ

ьафхабф 

нвафхвнах

фхнпэ прэйъфрф

нхф 

аофахф 

Най-интересен е надписът, който имитира собственоръчния почерк на американката. Тя, както е известно, е против абдикацията му, и пише там No excuse for going in the wrong direction. Easter 1939 /”Няма оправдание за избор на погрешна посока”, Великден 1939 г./. Когато се проведе аукциона за техните вещи, аз просто не успях да откъсна поглед от този часовник и този надпис. Малко след като го купих ми се обадиха от аукционната къща и казаха, че друг руснак ми предлага половин милион за него. После цената се увеличи до милион, но аз не го продадох – просто не мога.

Така започна Memorabilia. В тази колекция днес е бастунчето на Уинстън Чърчил, отличия на Анатолий Тарасов, най-великия треньор за всички времена на Русия. Повечето не съм ги купувал – подари ми ги /още не мога да повярвам на щастието си/ неговата дъщеря Татяна Тарасова – също легендарен треньор по фигурно пързаляне. За да купя архива на Любов Орлова и Григорий Александров се наложи да купя цяла една вила.

Кое от последните ви увлечения се очертава да се разрасне в голяма колекция?

– Плакатите. От киното и рекламата. Съветският и европейският плакат. Всичко до войната т.е. арт-деко… Сега има и друга вълна, заинтересувах се от западната мебел от двайсетте и трийсетте години на XX век. Фотография от средата на века, графика, книги… Купувам такива неща. Считам, че все още са недооценени. Както казах – за всяка вещ в моите колекции ще дойде време.”

Александър Добровински на работното си място

Интервюто е взето от журналиста Митя Харшак и публикувано за пръв път в списание «Антиква» № 1, 2013. Публикуваме със съкращения.

фйѝъпэ ѝ„

„внаф га

Присъединете се към дискусията.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.