Жест, внимание и грижа

“Ако искате другите да бъдат щастливи, бъдете състрадателни. Ако искате вие да бъдете щастливи, бъдете състрадателни.”
Далай Лама

Човек е само част от себе си. Останалата част са неговите близки и приятели. Една от големите заблуди с които живеем постоянно е тази, че в някакъв неопределен бъдещ момент ще имаме повече време, което да посветим на близките си. И точно затова празниците са обичайните поводи, по които се сещаме да вдигнем телефона, да ги посетим, да ги удостоим с празничен пост в социалните мрежи, да изпратим виртуална картичка, sms или честитка по пощата, за да ги поздравим. А близките.., ако са наистина близки, в малкото отделено време обикновено гледат да ни зарадват с добри новини и да не ни притесняват с дребнотемия. Под общия знаменател на близките слагам роднините, приятелите, симпатичните колеги и всички онези, за които ни пука. И за които все не ни достига време. Специално внимание и отношение са нужни и в трудните моменти.  Няма да изреждам всички невесели поводи, в които важните за нас хора се нуждаят от подкрепа. Много са и са различни, както са много и начините да проявиш загриженост и да покажеш  състрадание в такива ситуации.

Рядко давам за пример американците, но бях впечатлена от няколко варианта на кошници с подаръци, обединени от общата идея за съпричастност. Кошниците съдържаха полезни и нужни вещи за личен комфорт, здравословни артикули, вдъхновяващи думи в малки книжки, медицинска козметика, детски рисунки и други мили и окуражаващи неща.

Сигурно ще получа доза критика, защото да изпратиш кошница на някой, на когото предстои химиотерапия е доста далече от българския манталитет. Харесва ми практичността на тази идея и желанието да си истински полезен не само на думи. Колко ли време би ни трябвало на нас българите, за да започнем да мислим по този начин?

Мислех си да дам пример с нещата, които ние сме правили или наистина въодушевяващ пример с историята на Lemons of Love. Но не ми се иска този пост да става прекалено дълъг и тъжен. Той по-скоро е едно подсещане какво кокретно би могъл човек да направи, вместо да се лута объркан в мислите и страховете си. Не подарък, а жест на внимание и грижа, зареден с положителни мисли и енергия, който със сигурност помага. Но в добавка към него знам от собствен опит, че една силна прегръдка може да събере и залепи всички счупени в теб неща и съм убедена в силата на окуражаващите думи и в способността им да бъдат опора, когато си загубил почва.

Л. Медарова

Присъединете се към дискусията.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.