Гърция е любима дестинация за все повече българи през последните години – за откраднат уикенд, за по-дълга морска почивка или за кратка екскурзия с обиколен тур. Няма да разсъждавам върху причините за това, любопитно ми е какви подаръци си купуват оттам и какви предмети за спомен носят в куфарите си. Ето какво имаше този път в нашите куфари…
Не съм много съгласна с позьорските “мъдрости”, които циркулират в социалните мрежи, призоваващи да не пълним куфарите си с вещи, а със спомени. Стига да имаш възможност и време, можеш да ги пълниш и с двете, аз лично правя точно това. Освен с емоции и със спомени за преживяванията, и ценните мигове с най-любимите хора се връщам с куп нещица, които пазят вкуса и магията на нашите пътешествия.
Нашето гръцко лято започна на един от емблематичните Арго-саронически острови – Егина. Известен като Острова на шамфъстъците, Егина се намира в центъра на Сароническия залив. Пристанищният град е пълен с малки улички и симпатични магазинчета, по които се лутат пристигналите за ден-два с яхтите си туристи. Именно там можеш да се сдобиеш с вълшебни вкусотии със знаменития егински шамфъстък. Освен, че са местната гордост на земеделците, фъстъците са и от малкото гръцки продукти (около 70) със защитено наименование за произход. А дърветата с ценните ядки могат да се видят из целия остров.
Шамфъстъчен крем с бял шоколад и сладко от малки неузрели шамфъстъци с уникалния си вкус ще зарадват някой у дома.
По пътя през острова забелязах кошери с пчели на невероятни места. Интересното беше, че никъде около тях нямаше растителност. Едно гръцко семейство на Егина от 55 години се занимава с щадящото пчелите номадско пчеларство и произвежда редкия и изключително чист мед от мащерка. Тръгвам си с два буркана скъпоценен еликсир не за подарък, просто такива хора заслужават подкрепа и в Гърция, и у нас.
Още един от символите на този остров спря погледа ми с уникалната си история – морската костенурка. Егина пръв от древните гръцки градове започнал да сече монети в 7 в. Пр. Хр., като важен участник в морската търговия по това време.
Морската костенурка изобразена на тези сребърни драхми, наречени хелонес, станала символ на града. На много места има сувенири с този символ, но в една галерия на пристанището открих посребрена плочка с реплика на егинската драхма – отличен банкерски подарък.
Не разполагам с много свободно време у дома и когато съм в чужбина използвам всяка възможност да си набележа и купя интересен подарък за близките и приятелите, дори и ако поводът не е скоро. Това не е много характерно за българския начин на мислене – всичко в последния момент. Но така съм подготвена с приятни чуждоземни изненади и с пътешественически подаръци, които имат собствена история и друга стойност.
Саламина или Саламин, както можете да го срещнете в някои текстове, е още един от Сароническите острови от нашето съвсем гръцко лято. Островът на Аякс Теламонид, свидетел на една от най-значимите за гръцката история морски битки, се намира само на петнадесет минути с ферибот от Перама и на около 21 км. от Атина. Там туристите са рядкост, а атиняните прекарват уикендите си на множеството тихи плажове. Магазини със сувенири няма да откриете, но пък можете да напълните куфарите със спомени, осолени от водите на Егейско море. Няколко сполучливи фотографии от залива на Кавакия с най-спокойните и красиви залези, рамкирани подходящо, ще бъдат хубав и романтичен подарък за приятели.
Православието заема важно място във всекидневния живот на гърците и при всичките си пътувания до тази страна съм била респектирана от тяхното отношение към църквата, към вярата. А също и от отношението на църквата към миряните и към прелюбопитните туристи. Не ми се иска да развалям текста с аналогии, ясни на всички. Малко копие на чудотворната икона на Богородица Панагия Фанеромени е малък подарък за мен и моята връзка с това специално място – Саламина. Шишенца с елей и светена вода, кутийка с тамян и дървен печат за просфора ще са подаръци за майка ми, които ще занеса по Коледа.
Просфората е кръглия квасен хляб за тайнството евхаристия и за нафора. По неговата рецепта може да се направи питката за Бъдни вечер. В по-стари времена почти във всяка българска християнска къща е имало просфорник – печат, с който се отпечатва върху хляба изображение на кръста, образ на светец или надписи. Печатът се използва за всички домашни празнични хлябове – не е точно подарък, а по-скоро малък принос към съхраняването на традициите.
В Солун пък този път намерих работилница за броеници. Можеш да си избереш от изработените или да помолиш да ти направят нещо специално, става за няколко минути, които не усещаш, увлечен от сладките приказки на собственика.
Показа ми колекционерските, православните с 33 мъниста, колкото са били годините от земния живот на Исус. Мюсюлманските с 99 зърна и дървените будистки броеници също. Не пропусна антикварните, а и всекидневните “комболи”, които гърците обичат да премятат в ръцете си, докато пият кафето и нищят политиките. Кехлибар, абанос, корал, полу-скъпоценни камъни, дърво, седеф… Харесах една бяла, от камилска кост, а той добави малко сребърно кръстче накрая. Подарък за ценител и хубав спомен за мен.
Галериите и в Гърция, както навсякъде по света са ми любими. Източник са на вдъхновение и на много оригинални идеи за подаръци, сътворени от ръцете на местните художници. За разлика от сувенирните магазинчета тук със сигурност няма китайски джунджурии, а само авторски предмети и то на съвсем достъпни цени.
На една от улиците в Атина гушната в подножието на Акропола, по които непрестанно жужат туристи, ни привлече странно място. Услужлива реклама на входа обяснява, че тук можеш да опиташ и 100-годишно узо. Вътре попаднахме в хладния рай на десетина бъчви и десетки цветни бутилки.
От 1909 година “Бретос” произвеждат узо, бренди и диджестиви. Тук можеш да останеш задълго в плен на духа от бутилката, потопил сетивата си в малките чашки за дегустация. А колко много подаръци за любители и за професионалисти има…
Сладко от мандарини и от кестени, изкушения с мастикова смола от Хиос (сакъз) – няма начин да си тръгна от Гърция без подаръци за вкуса. В една от уличките на Лададика, в близост до площад Аристотел в Солун има страхотен магазин за деликатеси. Казва се Tο παντοπωλειο и е истинско царството на вкусовете.
На това задължително must see за фудитата място можете да намерите истински кулинарни съкровища от цял свят, гръцки средиземноморски деликатеси, отвъдморски подправки, елитни вина и доста нестандартни гурме подаръци. Пригответе си да отделите поне половин час. За моя радост магазинът работеше до късно.
Избрах два не гръцки и доста ексцентрични подаръка, като двамата получатели, за които са предназначени – синя сол и синьо вино. Последното нашумя като летен хит през тази година. “Синя страст” или ”Страст в синьо”.
Какъвто и превод да избера за името на това екстравагантно шардоне, то ще носи достатъчно символика за един истински летен подарък, защото е с лазурно синия цвят на Егейско море. Направено е от 100 % шардоне, а цветът му е 100 % натурален и идва от органичен пигмент в ципата на пазено под секрет силно червено грозде. Тропически букет, ароматна свежест, плодов послевкус – това, в комбинация с уникалния цвят ми беше достатъчно, за да направя избора. Колкото до солта, изненадващо е какво разнообразие от различни видове сол може да открие човек в магазина, всеки от тях с различна история и вкус.
Синята персийска сол, наричана “Хималайски сапфир” е рядко срещана и е с уникален цвят. Oпаковах я в малки текстилни торбички, декорирани с раковини. Обиколих и още няколко подобни местенца, пълни с гастрономически изкушения, но за тях следващия път.
Л. Медарова