За Великден, за символите, за вярата и радостта…

Великден е един най-големият християнски празник и един от най-любимите празници от църковния календар. Неслучайно, ние православните го наричаме „светъл“. Великден е символ на възкресението, на победата на доброто над злото, а също и на победата на живота над смъртта. Това е празник не само на възкресението на Христос, но и символ на нашата вяра в по-добрите времена, на надеждата и на желанието ни доброто да пребъде.

Всяка година християнският свят приветства началото на нов живот за природата и хората. Мястото на Великден в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник. Традициите са променени и позабравени, но в днешно време сме запазили най-хубавото от празника. Запазили сме неговите символи.

И така … защо обичаме да боядисваме яйца, кой е Великденският заек, какви други животни присъстват в дома ни за празника като част от великденската украса … Сигурни сме, че връщайки се всички към тези символи ще намерите още смисъл и радост във всеки аспект от идващия празник.

“Чук, чук яйчице, имаш ли си сърчице…”

Боядисването и борбата с яйцата е любимият великденски ритуал за малки и големи. Яйцето е един от най-важните символи на Великден, свързан с представата за мини вселената, побрана в една черупка. Малко са нещата в нашия свят, които имат толкова просто, но очевидно и дълбоко символично значение. Яйцето е малкото чудо на живота, което пази в бялата си пазва тайната на възкресението и новата пролет. То е добър знак за щастие, богатство и здраве.

Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или в събота сутрин преди Великден. Първото яйце винаги е червено. С него нашите баби са рисували кръст на челата на децата за здраве, наричайки за здраве с думите „Червен, червен Великден!“. След празника го закопавали в засята нива или го пазили до следващата година, за да гадаят по остатъка от съдържанието му. Причината, първото яйце да е обезателно червено се обяснява в няколко различни легенди, но всички са свързани с разпъването и възкръсването на Исус и червения цвят идва от неговата кръв. За да оцветят своите „пирашки“ или „писаници“ някога българките ползвали естествени цветове от природата – червеният идва от корени на брош, цветове на риган и мушкато, жълто от цвят на млечок и кори на киселица, а зеленият – от цветове и листа на сърпец и коприва. Всеки цвят има своето символично значение: червеното е силата и кръвта, синьото е небето, зеленото е природата, жълтото е слънцето.

Другото яйце, което обезателно се пази е „борецът“ или яйцето победител, оцеляло след борбите с другите яйца. То е символ на виталността и остава като спомен за отминалия празник чак до другата година, като носи здраве и късмет на притежателя.

Още през XIII яйцето се превръща и в желан великденски подарък. През Средновековието европейските аристократи започват да си подаряват луксозни яйца, обвити в златен варак. Началото на тази традиция се приписва на английския крал Едуард I. Няколко века по-късно се подаряват празни, прекрасно изписани и облечени в плат яйца, в които се слагат навити на тънка пръчица великденски пожелания.

В християнският свят от традицията на рисуваните яйца се появяват множество истински произведения на изкуството. Декоративни яйца се правят от дърво, стъкло, глина, метал и минерали. Рисуват се богато, украсяват се със злато и редки камъни. С оформянето им се занимавали художници, занаятчии, монаси и придворни иконописци.

Модата на шоколадовите яйца се появява сравнително наскоро, но те стават широко разпространен и желан подарък, особено в комбинация с друг великденски герой – заекът.

Великденският заек

Любимият на всички деца Великденски заек навлезе и вече заема достойно място в нашата празнична символика – от порцелан, плат или много често в шоколадова форма. За Европа, обаче, той е един от най-старите утвърдени великденски символи. Макар да идва от езичеството, заекът навлиза в християнството като символ на плодородието, обновлението и бдителността. Той носи късмет и, ако в съня си видите заек, то има вероятност да спечелите от лотарията.

Ако се чудите, кой е Великденският заек и какво го свързва с яйцата, то историята ще ни отведе назад към древната саксонска богиня на плодородието Еостре , чието име буквално означава “Пролет” и от него идва, популярното име на Великден – Easter. Тя се явявала с тяло на жена и глава на заек. Легендата също разказва, че богинята много обичала децата и за тяхно удоволствие и забава, превърнала своята птица в заек. И заекът започнал да снася ярко оцветени яйца, които децата събирали из гората.

И днес тази традиция намира нови почитатели, най-вече сред малките, които с голям ентусиазъм и удоволствие тършуват из градините в търсене на ярки яйчица.

“Заблеяло ми агънце…”

Агнето е още един любим образ, който свързваме с Великден и възраждащата се пролет, Новороденото агънце е символ на новия живот, невинността и доброто в нас. Защото Великден е момент за духовно прераждане и нов шанс да продължим презаредени с положителна енергия напред. Не случайно Исус Христос често е изобразяван като Агнец. За него Йоан Кръстител казва думите “Ето Агнецът Божий, който взема върху Си греха на света”, защото смирението и благородството, е това, което събира християните на светлия празник. Агнето е един от най-универсалните символи, почитан не само от християни, но и юдеи и мюсюлмани.

“Пиле, пиле, аз те знам…”

На особено внимание във великденската декорация се радват образите на пиленцето и кокошката – символи на новия живот, дома и грижата. Те придават неповторим уют на празника и чудесно се вписват при подреждането на писаните яйца. Цялото кокоше семейство има своето място във великденската символика. Пилето е символ на новопоявилия се живот и възхвала на пролетта. Кокошката носи уют и спокойствие в дома, топла грижа и бдителна закрила. Петелът от древността се свързва със слънцето: той посреща и обявява настъпването на новия ден. Днес християнството го свързва с образа на Исус, подобно нему петелът разгласява победата на светлината и триумфа на живота над смъртта. Ако в съня си храните, видите или чуете пиле, то ви очакват радостни и весели събития. Ако сънувате кокошка – ще вършите добри дела. Ако пък кокошката е с пиленца, то ви очаква радост в семейството.

Великденският венец

Домът ни грейва празнично щом поставим венец на входната врата и на великденската трапеза. Той е специален и универсален символ, свързан с небето, с идеята за безкрайността и единството на вселената. Венецът е щит, който предпазва дома от злото и място на концентрация на положителна енергия.

На Великден слагаме цветни венци, за да отдадем почит на силата на възкръсналата природа. Важно е да подберем цветовете, които са вплетени в него, затова залагаме на жизнерадостни пролетни цветове и любими великденски форми. Венецът е радостна вест, когато го сънуваме. Ако в съня си плетете венец, то това е знак за хармонични отношения с близки и приятели. Носещият венец пък, ще получи одобрение и заслужено уважение от околните.

Великденските хлябове

Хлябът е на особена почит по време на християнските празници и уважението към него е дълбоко вкоренено в нашите традиции. Освен, че символизира духовната храна и тялото господне, хлябът може да обединява, а споделен с някого – има силата на съюз.

На Великден ние подготвяме няколко специални празнични хляба – козунак и обредни пити. Характерните български обредни хлябове са яйчелника, паската, великденския колак, великденската кукла и плетеницата. Приготвят се в събота, задължително от пшеничено брашно с нов квас, забъркан на Велики четвъртък. Обезателно се намазват с яйце преди изпичане. По време на втасване отгоре им се поставя зеленина.

В дома обредният хляб е средство за общуване между хората в семейството, повод за проява на уважение и сближаване на всички на общата трапеза. Той е и красив начин за общуване с природата и с бога. При замесването му жената е облечена празнично, закичена с цвете. Меси се само с дясната ръка, а с лявата се придърпва.

Приготвянето на хляб у дома става истински празник, когато се включат и децата. Оставате малките ръчички да помогнат в месенето и да аранжират украсата на питата – нека направят слънчице, цветя и пиленца. Сложете червено яйце по средата след изпичане. Радостта и творчеството са в същината на истинския Великден.

Очакваме го с нетърпение…

И тази година ще съхраним традицията, като украсим празнично домовете си. Ще изчистим мислите си и ще посрещнем празника с отворени сърца. Ще боядисаме шарени яйчица. Ще изпечем ароматни козунаци и ще приготвим вкусна трапеза. Няма да пропуснем да поднесем малки изненади, подаръчета и жестове на внимание, за да зарадваме своите близки и приятели, да им покажем колко ги обичаме и уважаваме и да направим празника им наистина специален.

Радост е да създаваш празник за другите. Нека вашите пожелания за Великден да бъдат топли, сърдечни и носещи надежда в себе си.

Весели и светли празници!!!

Присъединете се към дискусията.